Искам да обърна внимание, че може би ще използвам имена, познатата прилика с които няма да е случайна. Но употребата на имената няма да е с цел да обидя носителите им, а единствено да дам пример за твърденията си.

И така. Колко ли пъти са се образували спорове и полемики относно параметрите на простотията и докъде тя е полезна и откъде започва да става някакъв изродски модел на поведение. Кажете ми, бе, ”да го ева”! Поглеждам ви и вие ми отговаряте ”Дооообре”.

Кое е първо, кокошката или яйцето?

Колко е хитро да се показват по телевизията разни засукани журналисти и моралисти, които обясняват как времето в което живеем е време на нарастваща неграмотност. И да се припомня на родителите през новините, че децата са длъжни да ходят на училище. И да се порицават малчуганите, когато на 6 годинки изричат първата си псувня. А най-хитро е, когато се покаже т.нар. ”червена точка”. ”Препоръчителен родителски контрол”, демек оттук нататък грижата е ваша, оправяйте се!

Кажете сега кое е първо, яйцето или кокошката?

Защо, по дяволите, българският хумор се изроди и ”прерасна” в безкрайни изречения на врачански или пернишки диалект с две три пискливи извивки плюс една-две нецензурни думи (разбира се, под егидата на червената точка!) И защо, още по- по дяволите, това търпи трайна застоялост по едно от най-масовите средства за информация – ”по телевизора”?!! Тук е мястото да вмъкна, че врачанската пропаганда, която ”Шоуто на Слави” отвреме-навреме демонстрира, най-много да докара инфаркт на някой малко по-интелигентен врачанин, защото в другия край на България, където за Враца са чували само във връзка с Христо Ботев, сигурно си мислят ”Егати, колко са изпаднали там на северозапад!” А това не е смешно... това е обричащо и тъпо.

Яйце-кокошка... ама хайде де!

Търсенето определя предлагането и цената! Ей, тия пазарни принципи, завладяха не само пазара, но и културата! Е, в крайна сметка, в капиталистическото общество, културата също е метаморфоризирала в средство за капитал. Няма нищо по-елементарно от това... Забележете думата, ще я повторя ако трябва – елементарно! На театър вече не се ходи с културна, образователна, духовна цел, а само с развлекателна. В което няма лошо, разбира се, театърът в крайна сметка е именно за това, да поеме емоцията на зрителя си, каквато и да е тя и да я прати някъде другаде, а самият зрител да се напъха в реалността на театъра и да заживее за кратко друг живот, по-хубав от неговия, или поне по-различен. Дотук много добре. Но нека не забравяме, че все пак, на тези, на които им е дадена трибуна, имат и някаква отговорност. Те говорят. Тях ги слушат. Те имат друг статут! И когато този статут покаже пет-шест пъти среден пръст – това вече става пропаганда. На простотията, забравих да добавя.

Та така, какво стана с яйцето и кокошката?

Горките зрители! Те са забравили какво значи наистина да те разсмиват от екрана, без грам да изпростеят. А другите зрители пък няма как да си спомнят, защото още не са били родени. А е човешко да си принизиш летвата. Когато си останал на една гола маса, ти е нужно само едно голо (женско) тяло, за друго и не питаш. Това е все едно да учиш в университет и да се разбереш с професора да ти преподаде само една трета от лекцията, а другото да си го спести, защото ти определяш търсенето, а предлагането не се чувства длъжно да ти обясни, че има още нещо, по-качествено, по-одухотворено. Яж баницата с извара и си трай! Тази със сиренето е за износ!

И ако ние всички сме кокошки, а по телевизията ни предлагат яйца, кой трябва да определи правилата... яйцата или кокошките?

Послепис:

Ако бях на мястото на някоя от актьорските гилдии, които предлагат награди, щях веднагически да дам една на колегата Димитър Рачков! Без да иронизирам, аз наистина много му симпатизирам. Когато се появи на екрана дори ми беше любимец, тъй като има някаква детска искреност в лицето му. И той именно като едно дете, което е обичано от всички, разпростря своя ”номер” и го разрасна до такава степен, че сега има дори цяло актьорско течение с негов почерк, с последователи, с всичко! Това е похвално, наистина! Отново подчертавам, че не го иронизирам!! Не е лесно да инспирираш цял куп актьори да говорят като теб, да се държат като теб и да работят за теб! За това той заслужава признание! А на зрителите, майната им!

Моля ви, хора, търсещи и предлагащи! Четете малко повече, станете малко по-критични към себе си и към другите. Ние можем повече
(ха-ха)! Защото иначе още малко, още малко и съвсем ще изчезнем като културна нация! А не виждам да се раждат нови Ботев и Вазов...